Пустиня
Неизказани сълзите парят на очите ми
и трънливи думи в пясъка са заровени.
Кому са нужни, щом няма кой да прочете,
щом няма как да стигнат до нечие сърце.
В пустиня съм сама и със сълзи поя жарката земя,
но никнат само тръни, наместо цветя.
Ти избра ми таз съдба, но когато ме подириш,
ще намериш само шепа пясък на една скала.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нещичко Нещова Все права защищены
а иначе може би си прав, че е объркващо смесването на его и чувства, но на практика често се преплитат, а и кой е рекъл, че всичко е отчетливо отграничимо