5 мая 2012 г., 16:44

Пустиня

1.4K 0 3

Неизказани сълзите парят на очите ми

и трънливи думи в пясъка са заровени.

 

Кому са нужни, щом няма кой да прочете,

щом няма как да стигнат до нечие сърце.

 

В пустиня съм сама и със сълзи поя жарката земя,

но никнат само тръни, наместо цветя.

 

Ти избра ми таз съдба, но когато ме подириш,

ще намериш само шепа пясък на една скала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нещичко Нещова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красота!
  • Ти ме накара да се замисля... по-скоро егото тук не е намесено и няма суета- само опустиняването а иначе може би си прав, че е объркващо смесването на его и чувства, но на практика често се преплитат, а и кой е рекъл, че всичко е отчетливо отграничимо
  • Равновесие
    върху релси надежда,
    като нож остри.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...