29 ene 2020, 9:31

Пустиня 

  Poesía » Del paisaje, Otra
1221 1 3

Пресъхнал кладенец мълчи на пътя,
завихря се бял пясък със ветрец
и в маранята тихо се усуква
тайпан самотен - без да е зловещ.
Камила мудно крак след крак премята,
пребягва гущер, после сурикат.
А кактусът спокоен бавно ражда -
дали бодли или прекрасен цвят.
Соколът скитник сякаш не помръдва
и дребна птица става му храна.
Зарити в пясъка незнайни твари
броят минутите до края на деня.
Пустинята замръква, за да могат
едни да спят, а други да са стръв.
Трагично е, а може би комично -
оставаш жив ако си пръв.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Какъв уестърн без Мориконе, имитации разни. Добре си е камилата, Порчев, конят ще се гътне.
  • Пренесе ме в някакъв уестърн. Джон Уейн, Клинд Истууд, Джулиано Джема. Може и Клаудия Кардинале за разкош. Под музикалния съпровод на Мориконе. Само камилата да е кон
  • И на мен ми е интересен този свят, но да го гледам отдалече.Нешънъл Джиографик върши чудесна работа.
Propuestas
: ??:??