Пустиня
Пресъхнал кладенец мълчи на пътя,
завихря се бял пясък със ветрец
и в маранята тихо се усуква
тайпан самотен - без да е зловещ.
Камила мудно крак след крак премята,
пребягва гущер, после сурикат.
А кактусът спокоен бавно ражда -
дали бодли или прекрасен цвят.
Соколът скитник сякаш не помръдва
и дребна птица става му храна.
Зарити в пясъка незнайни твари
броят минутите до края на деня.
Пустинята замръква, за да могат
едни да спят, а други да са стръв.
Трагично е, а може би комично -
оставаш жив ако си пръв.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Добре си е камилата, Порчев, конят ще се гътне.
