Пустиня. Сянка на жена. Видение след малък залез. Отричане и сетне път през самота, а спомена - приют е за подивял оазис... .................................................... Спомням си мига на клетвеното вричане. Там, сред дивите цветя. Как устните шепнеха „обичам те”, и ръцете рисуваха слова...
Спомням си едни очи, впили се до болка в мене. Усещам още аромата на амброво дърво. Нощите така красиви, сякаш беше спряло всяко време... И погледа му, подарил ласката си, като пролетно листо... ........................................................ Летище. Сянката на мъж. Проблясък и един последен полет. Студени мълнии и искри от дъжд, забравена е всяка дума и всеки минал поглед. ........................................................... Ала помня те, мое тъжно цвете, теб и твоите светещи очи. Душата ми е твоя, ала истината ни отрече... И неопетнен ще е спомена, ала в минали мечти...
Помня всяка твоя лека стъпка, усмивката и тъгата бяха мои... Ала Бог решил е, че съдбата ни ще се обърка и всеки ще поеме път различен, ала своя... ..................................................... Пустиня. Сянка на жена. Самолет. Сянката на мъж. Закъснял полет сред подранила самота. Пустинята е тъжнa, за първи път се лее дъжд...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.