27 ago 2007, 11:06

Пясъчен бяг

  Poesía
943 0 4

Вълните ме догониха за миг и сякаш
успяха да целунат стъпалата забързани...
Аз знам, че на нашето място ме чакаш,
сред пясъци от обич двама сме свързани!

Солена целувка почти ме гали,
отрупва лицето ми с очакване трепетно.
Аз бягам и улавям корали!
Говоря си с морето тъй нежно и шепотно.

Стъпки върху пясъка.Горещи следи
рисуват неизбледняващ пейзаж.Красота!
И след сто години тук ме доведи,
за да си взема още малко пясъчна самота.

Солената ти целувка почти ме докосва,
гласът ти долавям във всяка вълна.
Тичам по брега.Споменът за теб ме омагьосва
усещам те, сякаш тук до мен си сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...