11 abr 2006, 22:55

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК 

  Poesía
806 0 6

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК         

 

Като изтичащ през пръстите пясък

времето бавно се сипе в нозете ми.

Като далечен загадъчен крясък,

скука заспива в ръцете ни.

 

А слънцето бавно умира

и усещам как губя зората,

и магията някъде спира,

и се пропива с тягост душата.

 

Когато в очите се взирам

и ями заместват звездите горещи,

тогава усещам, умирам,

и камък пак имам насреща.

 

Тогава със мисъл заспивам

за пясъчен стъклен часовник,

и човекът във него зазидан,

орисан да бъде вечен бунтовник.

 

И често когато погледна

в ръцете си бледно застинали,

съзирам пустиня безмерна

и пътеки със пясък засипани.

 

И надежда, часовник наново ще почне

да отбройва чуждите дни и отблясъци,

за да потъне сърцето спокойно тогава

в самотата на вечните плаващи пясъци.

© Поля Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??