sublime (Поля Георгиева)
30 28
Apr 11, 2006, 10:55 PM

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК 

  Poetry
869 0 6

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК         

 

Като изтичащ през пръстите пясък

времето бавно се сипе в нозете ми.

Като далечен загадъчен крясък,

скука заспива в ръцете ни.

 

А слънцето бавно умира

и усещам как губя зората,

и магията някъде спира,

и се пропива с тягост душата.

 

Когато в очите се взирам

и ями заместват звездите горещи,

тогава усещам, умирам,

и камък пак имам насреща.

 

Тогава със мисъл заспивам

за пясъчен стъклен часовник,

и човекът във него зазидан,

орисан да бъде вечен бунтовник.

 

И често когато погледна

в ръцете си бледно застинали,

съзирам пустиня безмерна

и пътеки със пясък засипани.

 

И надежда, часовник наново ще почне

да отбройва чуждите дни и отблясъци,

за да потъне сърцето спокойно тогава

в самотата на вечните плаващи пясъци.

© Поля Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??