ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
Като изтичащ през пръстите пясък
времето бавно се сипе в нозете ми.
Като далечен загадъчен крясък,
скука заспива в ръцете ни.
А слънцето бавно умира
и усещам как губя зората,
и магията някъде спира,
и се пропива с тягост душата.
Когато в очите се взирам
и ями заместват звездите горещи,
тогава усещам, умирам,
и камък пак имам насреща.
Тогава със мисъл заспивам
за пясъчен стъклен часовник,
и човекът във него зазидан,
орисан да бъде вечен бунтовник.
И често когато погледна
в ръцете си бледно застинали,
съзирам пустиня безмерна
и пътеки със пясък засипани.
И надежда, часовник наново ще почне
да отбройва чуждите дни и отблясъци,
за да потъне сърцето спокойно тогава
в самотата на вечните плаващи пясъци.
© Поля Георгиева All rights reserved.
Благодаря ви за хубавите думи 
