Пясъчен часовник

                                   ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК

Чужда и студена е твоята душа...

денят ми днес е сив и мрачен,

не мога леденото ти сърце да разтопя,

безцелно в мрака броди моята душа...

Къде и как свърши любовта ни?

Като пясъчен часовник - времето лети...

Макар да знам, там някъде в душата

трепти искрата - за нов живот, мечти...

Не те виня, че лъжеш ме в очите.

В твойте очи - любов видях...

На враговете, които с тежки думи разделиха ни,

простих - не знам защо, простих...

Чужда и студена е твоята душа,

прикриваш днес лъжата за защита...

Не искаш аз да страдам в нощта,

защото те обичам до полуда...

И своята любов и обич...

ти дълбоко в сърцето скри...

С ледена усмивка, леден поглед,

наказа ме до сетните ми дни...

Като пясъчен часовник - времето лети,

безцелно в мрака броди моята душа.

Не ме наказвай с омраза... прости ми ти,

че не повярвах в теб и любовта...!

.

                                    3.05.2010г