7 jun 2024, 6:14

Пясъчен часовник

  Poesía
801 1 0

 

Времето лети, променя ни, не пита-

бедняк  последен ли си, или крал?

В окоп на фронта, или шут от нечия поредна свита?

Щастлив или пък гневен, че не си достатъчно  живял?

 

Управниците из света в залог бих вкупом дал - ако трябва да заложа,

че  времето сурово е, но ще можеш  да го понесеш.

Помогни на тях, помогни и нази също, Боже –

в делата ни - да бъдем хора, не  вървяща леш!

 

Времето лети, засмива се намигвайки, и му отива-

то ще превърне в пясък  най-здравия гранит.

Времето дали е наше - право или криво?

Кой истината знае - не виждалия битка или този, който в нея здравата е бит?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

25 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...