Времето лети, променя ни, не пита-
бедняк последен ли си, или крал?
В окоп на фронта, или шут от нечия поредна свита?
Щастлив или пък гневен, че не си достатъчно живял?
Управниците из света в залог бих вкупом дал - ако трябва да заложа,
че времето сурово е, но ще можеш да го понесеш.
Помогни на тях, помогни и нази също, Боже –
в делата ни - да бъдем хора, не вървяща леш!
Времето лети, засмива се намигвайки, и му отива-
то ще превърне в пясък най-здравия гранит.
Времето дали е наше - право или криво?
Кой истината знае - не виждалия битка или този, който в нея здравата е бит?
© Иван Иванов Всички права запазени