18 nov 2008, 21:57

Пясъчен замък

1.4K 0 2

Стихотворението е създадено вдъхновено от песента на Wakeshima Kanon - Suna no Oshiro в нейния Orgel Version. За да може и други да вникнат в духа на стиха и песента предлагам и линк към нея.

http://www.bgshare.com/389625/Wakeshima Kanon - Suna no Oshiro (Orgel Version).mp3

 


Пясъчен замък

 

 

 

Навивам наново кутийката

и моля се никога да не спре...

 

 

Под прозореца, загледана в снега,

толкова бял, нежен и някакси самотен.

Спомням си онова лято и онзи пясъчен замък,

който направих на брега на морето.

Смехът и слънцето са някъде далеч сега,

изчезнаха със замъка под повея на вятъра.

 

 

В свят на мрак, в свят на тишина,

остана ми само тази тиха мелодия,

този малък спомен за смях и любов,

който някога живееха в мен.

Една самотна мелодия под нощното небе,

това е всичко останало в мен.

Изпълнена под небе, заменено от бели снегове.

 

 

И така ми се искаше да продължи...

Но дори тази мелодия си има своя край.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не знам защо , но си мисля , че много хубава и интересна песен ще се получи от твоя стих ! Поздрави !
  • И на мен ми се иска да продължи ....

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...