18.11.2008 г., 21:57

Пясъчен замък

1.4K 0 2

Стихотворението е създадено вдъхновено от песента на Wakeshima Kanon - Suna no Oshiro в нейния Orgel Version. За да може и други да вникнат в духа на стиха и песента предлагам и линк към нея.

http://www.bgshare.com/389625/Wakeshima Kanon - Suna no Oshiro (Orgel Version).mp3

 


Пясъчен замък

 

 

 

Навивам наново кутийката

и моля се никога да не спре...

 

 

Под прозореца, загледана в снега,

толкова бял, нежен и някакси самотен.

Спомням си онова лято и онзи пясъчен замък,

който направих на брега на морето.

Смехът и слънцето са някъде далеч сега,

изчезнаха със замъка под повея на вятъра.

 

 

В свят на мрак, в свят на тишина,

остана ми само тази тиха мелодия,

този малък спомен за смях и любов,

който някога живееха в мен.

Една самотна мелодия под нощното небе,

това е всичко останало в мен.

Изпълнена под небе, заменено от бели снегове.

 

 

И така ми се искаше да продължи...

Но дори тази мелодия си има своя край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знам защо , но си мисля , че много хубава и интересна песен ще се получи от твоя стих ! Поздрави !
  • И на мен ми се иска да продължи ....

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...