Пясъчни до клъстерно беззвучия

beti (Бехрин)
421 4584

12 jun 2009, 1:09

Poesía

507 0 2

не ме изплювай на брега...

не искам
солената ти пазва
е като душата ми...

по пясъчни

до клъстерно

беззвучия

се връщам

тихо

и неканено

по синьо тръгвам

сутрин

в пицикато...

преливащо

към флажолетни

пориви...

а петолиния

с накацали разпятия

повличат ме...

и в дисонантни

скокове

звуча –

в кресчендо

и стакато

и блъскам

с длани

за да спре...

онази

тъпата...

от ляво

.............

не ме изплювай на брега...

Море!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.