12 jun 2009, 1:09

Пясъчни до клъстерно беззвучия

  Poesía
702 0 2

 ...La Mer ...

 

 

не ме изплювай на брега...

не искам
солената ти пазва
е като душата ми...

 

по пясъчни

до клъстерно

беззвучия

се връщам

тихо

и неканено

по синьо тръгвам

сутрин

в пицикато...

преливащо

към флажолетни

пориви...

а петолиния

с накацали разпятия

повличат ме...

и в дисонантни

скокове

звуча –  

в кресчендо

и стакато

и блъскам

с длани

за да спре...

онази

тъпата...

 

от ляво

.............

не ме изплювай на брега...

 

Море!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Този стих го чета за... вече не знам за кой път... и продължава да ме оставя без думи...
    Усещането е невероятно... изключителна сензитивност!!!
    Благодаря ти!!!
    ((( )))
  • На брега си вече...на Поезията! Бети!
    Ваше Благородие

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....