Jun 12, 2009, 1:09 AM

Пясъчни до клъстерно беззвучия

  Poetry
699 0 2

 ...La Mer ...

 

 

не ме изплювай на брега...

не искам
солената ти пазва
е като душата ми...

 

по пясъчни

до клъстерно

беззвучия

се връщам

тихо

и неканено

по синьо тръгвам

сутрин

в пицикато...

преливащо

към флажолетни

пориви...

а петолиния

с накацали разпятия

повличат ме...

и в дисонантни

скокове

звуча –  

в кресчендо

и стакато

и блъскам

с длани

за да спре...

онази

тъпата...

 

от ляво

.............

не ме изплювай на брега...

 

Море!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Този стих го чета за... вече не знам за кой път... и продължава да ме оставя без думи...
    Усещането е невероятно... изключителна сензитивност!!!
    Благодаря ти!!!
    ((( )))
  • На брега си вече...на Поезията! Бети!
    Ваше Благородие

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...