Jun 12, 2009, 1:09 AM

Пясъчни до клъстерно беззвучия 

  Poetry
556 0 2

 ...La Mer ...

 

 

не ме изплювай на брега...

не искам
солената ти пазва
е като душата ми...

 

по пясъчни

до клъстерно

беззвучия

се връщам

тихо

и неканено

по синьо тръгвам

сутрин

в пицикато...

преливащо

към флажолетни

пориви...

а петолиния

с накацали разпятия

повличат ме...

и в дисонантни

скокове

звуча –  

в кресчендо

и стакато

и блъскам

с длани

за да спре...

онази

тъпата...

 

от ляво

.............

не ме изплювай на брега...

 

Море!

© Бехрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Този стих го чета за... вече не знам за кой път... и продължава да ме оставя без думи...
    Усещането е невероятно... изключителна сензитивност!!!
    Благодаря ти!!!
    ((( )))
  • На брега си вече...на Поезията! Бети!
    Ваше Благородие
Random works
: ??:??