Пясъчни до клъстерно беззвучия
...La Mer ...
не ме изплювай на брега...
не искам
солената ти пазва
е като душата ми...
по пясъчни
до клъстерно
беззвучия
се връщам
тихо
и неканено
по синьо тръгвам
сутрин
в пицикато...
преливащо
към флажолетни
пориви...
а петолиния
с накацали разпятия
повличат ме...
и в дисонантни
скокове
звуча –
в кресчендо
и стакато
и блъскам
с длани
за да спре...
онази
тъпата...
от ляво
.............
не ме изплювай на брега...
Море!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
