12.06.2009 г., 1:09 ч.

Пясъчни до клъстерно беззвучия 

  Поезия
548 0 2

 ...La Mer ...

 

 

не ме изплювай на брега...

не искам
солената ти пазва
е като душата ми...

 

по пясъчни

до клъстерно

беззвучия

се връщам

тихо

и неканено

по синьо тръгвам

сутрин

в пицикато...

преливащо

към флажолетни

пориви...

а петолиния

с накацали разпятия

повличат ме...

и в дисонантни

скокове

звуча –  

в кресчендо

и стакато

и блъскам

с длани

за да спре...

онази

тъпата...

 

от ляво

.............

не ме изплювай на брега...

 

Море!

© Бехрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Този стих го чета за... вече не знам за кой път... и продължава да ме оставя без думи...
    Усещането е невероятно... изключителна сензитивност!!!
    Благодаря ти!!!
    ((( )))
  • На брега си вече...на Поезията! Бети!
    Ваше Благородие
Предложения
: ??:??