не ме изплювай на брега...
не искам
солената ти пазва
е като душата ми...
по пясъчни
до клъстерно
беззвучия
се връщам
тихо
и неканено
по синьо тръгвам
сутрин
в пицикато...
преливащо
към флажолетни
пориви...
а петолиния
с накацали разпятия
повличат ме...
и в дисонантни
скокове
звуча –
в кресчендо
и стакато
и блъскам
с длани
за да спре...
онази
тъпата...
от ляво
.............
не ме изплювай на брега...
Море!
© Бехрин Всички права запазени
Усещането е невероятно... изключителна сензитивност!!!
Благодаря ти!!!
((( )))