Какво като съм пясъчно-ронлива.
До мен без страх ти кротко поседни.
И с длани от вълни горещи
докосвай ме под парещи зведи.
Във песъчинките са скрити
чувствата с усмивки.
Ще ги усетиш,
щом със дъх ги съживиш.
И в тебе мигом - влюбени цветя
със обич ще разлистя.
И няма да е сън.
Към мен ще искаш ти да полетиш.
С пенливи устни
нощта ще ни прегръща.
С мечтаните ни залези
морето свойта песен ще ни подари.
Така при изгрев,
от пясъчно-ронлива,
ще съм любов, родена
от страстта на морска самодива.
Таня Кирилова
© Таня Кирилова Todos los derechos reservados