19 авг. 2010 г., 20:49

Пясъчно ронлива морска самодива

1.1K 0 3

Какво като съм пясъчно-ронлива.
До мен без страх ти кротко поседни.
И с длани от вълни горещи
докосвай ме под парещи зведи.
Във песъчинките са скрити
чувствата с усмивки.
Ще ги усетиш,
щом със дъх ги съживиш.
И в тебе мигом - влюбени цветя
със обич ще разлистя.
И няма да е сън.
Към мен ще искаш ти да полетиш.
С пенливи устни
нощта ще ни прегръща.
С мечтаните ни залези
морето свойта песен ще ни подари.
Така при изгрев,
от пясъчно-ронлива,
ще съм любов, родена
от страстта на морска самодива.

Таня Кирилова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...