Gareva (Гинка Гарева)
86 189
30 nov 2010, 12:06

Пясък 

  Poesía » Otra
567 0 2

И ръб на пропаст виждам в ясен ден.
Над нея остри върхове белеят.
Усещам страх, но нещо вътре в мен
ми казва: надникни без страх във нея.

Далече долу блъска се река
и върши свойта работа вековна.
Откъртва песъчинки от брега,
надолу носи ги в игра съдбовна.

И осъзнах над дивата река,
че аз съм песъчинката сред нея.
И да приема, и да отрека,
е все това. Да плувам не умея.

Не мога да избирам де да спра,
но може би ще стана част от пътя,
извил нагоре, водещ към снега
на оня връх, на който ти ще стъпиш.

29.11.2010

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??