Crimson (Аделина Стоянова)
21 26
30 jul 2009, 10:35

Пясък 

  Poesía
741 0 1

Душата ти е пясък.
Плаващи пясъци.
Горещи, равни, потайни.
Поглъщат ме на бавни тласъци.
Красотата им е в това, че са безкрайни.
Много дни ще са нужни, за да ги пребродя.
Много пластове имам да преровя.
Може и да оцелея
ако успея да се слея
с песъчинките - като сянка със сянка.
Може поглъщането да е сладко
и сред пустинята да се появят океани.
Душата ти е пясък.
Мога да я стисна в шепа, но не и да я задържа -
тя изтича на златни талази.
Погълни ме. Ще те направя оазис.

© Аделина Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добра идея, но слаба реализация! Бъди по-прецизна в ритъма и римата! Звучи ми като на половина есе, наполовина стихотворение! Желая ти успех!
Propuestas
: ??:??