Пясък
937
0
1
Душата ти е пясък.
Плаващи пясъци.
Горещи, равни, потайни.
Поглъщат ме на бавни тласъци.
Красотата им е в това, че са безкрайни.
Много дни ще са нужни, за да ги пребродя.
Много пластове имам да преровя.
Може и да оцелея
ако успея да се слея
с песъчинките - като сянка със сянка.
Може поглъщането да е сладко
и сред пустинята да се появят океани.
Душата ти е пясък.
Мога да я стисна в шепа, но не и да я задържа -
тя изтича на златни талази.
Погълни ме. Ще те направя оазис.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аделина Стоянова Всички права запазени
