Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18131
22 oct 2022, 14:43

Пясък за броене 

  Poesía » Otra
321 2 6

Достигнах онзи бряг така лелеян,
до вътък ураганът ме разнищи,
любов да търся – истинската, нея,
еднаква, за богати и за нищи.

Преминала през бурята в безкрая
сама била си пристан, фар и бездна,
не спирах да обичам и мечтая,
и в лунна нощ и в грохотно беззвездна.

Делфините в душата – полудели,
в косите – водорасли, сол и пяна.
Достигнала мечтаните предели,
пустинен бряг ме мами да остана.

Прокъсан такелажът на сърцето,
платното – дрипа, а кръвта горчива
и мъдростта, че живи сме, додето,
искрица обич в мрака ни открива.

Скалите – голи, а морето стене,
душата ми след прилива се влачи...
Не зърнах обич. Пясък за броене,
остана ми, каквото и да значи...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??