Пясък за броене
Достигнах онзи бряг така лелеян,
до вътък ураганът ме разнищи,
любов да търся – истинската, нея,
еднаква, за богати и за нищи.
Преминала през бурята в безкрая
сама била си пристан, фар и бездна,
не спирах да обичам и мечтая,
и в лунна нощ и в грохотно беззвездна.
Делфините в душата – полудели,
в косите – водорасли, сол и пяна.
Достигнала мечтаните предели,
пустинен бряг ме мами да остана.
Прокъсан такелажът на сърцето,
платното – дрипа, а кръвта горчива
и мъдростта, че живи сме, додето,
искрица обич в мрака ни открива.
Скалите – голи, а морето стене,
душата ми след прилива се влачи...
Не зърнах обич. Пясък за броене,
остана ми, каквото и да значи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
