Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18134
22.10.2022 г., 14:43 ч.

Пясък за броене 

  Поезия » Друга
322 2 6

Достигнах онзи бряг така лелеян,
до вътък ураганът ме разнищи,
любов да търся – истинската, нея,
еднаква, за богати и за нищи.

Преминала през бурята в безкрая
сама била си пристан, фар и бездна,
не спирах да обичам и мечтая,
и в лунна нощ и в грохотно беззвездна.

Делфините в душата – полудели,
в косите – водорасли, сол и пяна.
Достигнала мечтаните предели,
пустинен бряг ме мами да остана.

Прокъсан такелажът на сърцето,
платното – дрипа, а кръвта горчива
и мъдростта, че живи сме, додето,
искрица обич в мрака ни открива.

Скалите – голи, а морето стене,
душата ми след прилива се влачи...
Не зърнах обич. Пясък за броене,
остана ми, каквото и да значи...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??