8 ene 2010, 22:22

... пък аз в подобни филми не участвам...

  Poesía
2K 1 20

Ти си доблестен и прав. А аз съм крива.

Какво пък толкова. Видя ми сметката.

Дори и не разбрах, че си отиваш.

Разбрах го по следите от подметките.

 

А съдейки по периферното ù зрение,

твойта истина е, мисля, едноока.

Поне не си разяждан от съмнения -

със гледна точка през една посока.

 

Не зная как ме в(л)адиш от търпение,

играейки на котка и на мишка.

Полека се превръщаш във следения.

А аз – във дебнещия хищник.

 

Поне един от нас да бъде еднопластов.

Да бъде силен. Безвъпросно реторичен.

Пък аз в подобни филми не участвам.

И само отстрани ще те обичам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Каква красота сътворяваш само!Нямам думи, нямам...
  • Харесвам този твой стих, Надежда! Какво говоря?! - харесвам всичко, което се роди изпод пероти ти - изстрадано чувство, майсторско слово,искрена мисъл! - раздаваш се без остатък в стиховете си и предизвикваш онова чувство на съпреживаност, което те превръща в част от емоционалния свят на всеки, докоснал се до великолепната ти поезия! Поздравления!
  • винаги съм бил против клишетата но

    слушай сърцето си
    само веднъж се живее
    в любовта всичко е позволено


    ... дерзай
  • Страхотна поетеса!
  • красиво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...