... пък аз в подобни филми не участвам...
Ти си доблестен и прав. А аз съм крива.
Какво пък толкова. Видя ми сметката.
Дори и не разбрах, че си отиваш.
Разбрах го по следите от подметките.
А съдейки по периферното ù зрение,
твойта истина е, мисля, едноока.
Поне не си разяждан от съмнения -
със гледна точка през една посока.
Не зная как ме в(л)адиш от търпение,
играейки на котка и на мишка.
Полека се превръщаш във следения.
А аз – във дебнещия хищник.
Поне един от нас да бъде еднопластов.
Да бъде силен. Безвъпросно реторичен.
Пък аз в подобни филми не участвам.
И само отстрани ще те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тодорова Всички права запазени
