Колко бързо, колко лесно
става караница между нас 
и ако си говорим честно
не виждам изход аз... 

Причини, поводи, мотиви,
все гнили сливи...
и няма нищичко любовно,
всичко е жлъч - отровно.

Обида след обида - крясък,
счупено и силен трясък.
Цигарен дим, уиски на един дъх
и си казваш: "това е за последен път".

Лицата ни са някак си безлични,

действията са не прилични,

грозно е и си  остава...

мъката не остарява.

Боли... мъчително е и не спира,

а любовта ни агонизира.

Няма вече блага дума,

а обидите не се изтриват с гума. 

Не виждам морал и етика,

всичко е поза и козметика.

Сцени, етюди, театри 

и после били сме си "приятели"?!?

Седя и мисля в тази  малка  стая

и си давам сметка, че настъпва края,

колкото и да се отлага

примката все по се затяга. 

Малко дрехи, чанта, документи

и пари за дните неизвестни.

Чувства на безпомощност и страх...

няма вече търпение, има само гняв.

Напускам те и по пътя си продължавам...
Обичах те и много съжалявам,

но нямам сили с теб да продължа

и в този пъкъл да горя.  

Всички лица и събития са измислени.