12.11.2013 г., 18:24

Пъкъл

632 0 1

Колко бързо, колко лесно
става караница между нас 
и ако си говорим честно
не виждам изход аз... 

Причини, поводи, мотиви,
все гнили сливи...
и няма нищичко любовно,
всичко е жлъч - отровно.

 

Обида след обида - крясък,
счупено и силен трясък.
Цигарен дим, уиски на един дъх
и си казваш: "това е за последен път".

Лицата ни са някак си безлични,

действията са не прилични,

грозно е и си  остава...

мъката не остарява.

 

Боли... мъчително е и не спира,

а любовта ни агонизира.

Няма вече блага дума,

а обидите не се изтриват с гума. 

Не виждам морал и етика,

всичко е поза и козметика.

Сцени, етюди, театри 

и после били сме си "приятели"?!?

 

Седя и мисля в тази  малка  стая

и си давам сметка, че настъпва края,

колкото и да се отлага

примката все по се затяга. 

Малко дрехи, чанта, документи

и пари за дните неизвестни.

Чувства на безпомощност и страх...

няма вече търпение, има само гняв.

Напускам те и по пътя си продължавам...
Обичах те и много съжалявам,

но нямам сили с теб да продължа

и в този пъкъл да горя.  

Всички лица и събития са измислени. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчев Копнеж Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • понякога става и така... когато любовта си отива..
    лицата са измислени, но историята е стара
    колкото света..

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....