22 abr 2010, 15:10

Пълна свобода

975 0 11

Смирените умеят да прощават

и вътре в тях е вечна светлина;

не падат духом, себе си раздават

без нито капка земна суета.

Даряват и последната си риза,

обръщат кротко другата страна,

когато ги нападнат без причина,

на злото отговарят с добрина.

Не отминават чуждата тревога -

ръка протягат. Носят топлина.

И не за своя полза молят Бога -

молитвите им просят за света:

да бъде свят, изпълнен от надежди,

във него да пребъдва любовта!

 

В очите на смирените се вглеждам

и там откривам пълна свобода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • прекрасна, светла философия...
    великолепен стих, Руми...прегръщам те.
  • Благодаря на всички ви!
  • ,,В очите на смирените се вглеждам
    и там откривам пълна свобода!''

    Дано по често откриваме такива очи!

    Истински, чист и прекрасен стих!
    Поздравления Руми!
  • Много хубаво си го написала , Руми !
    "Не падат духом, себе си раздават"
    Прекрасно е !
    Много ми хареса !
    Успех ти желая !
    Лек ден !
  • Благодаря ви за тези коментари. Много се радвам, че стихът ви е провокирал. Белла, точно така е, точно така...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...