Apr 22, 2010, 3:10 PM

Пълна свобода

974 0 11

Смирените умеят да прощават

и вътре в тях е вечна светлина;

не падат духом, себе си раздават

без нито капка земна суета.

Даряват и последната си риза,

обръщат кротко другата страна,

когато ги нападнат без причина,

на злото отговарят с добрина.

Не отминават чуждата тревога -

ръка протягат. Носят топлина.

И не за своя полза молят Бога -

молитвите им просят за света:

да бъде свят, изпълнен от надежди,

във него да пребъдва любовта!

 

В очите на смирените се вглеждам

и там откривам пълна свобода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • прекрасна, светла философия...
    великолепен стих, Руми...прегръщам те.
  • Благодаря на всички ви!
  • ,,В очите на смирените се вглеждам
    и там откривам пълна свобода!''

    Дано по често откриваме такива очи!

    Истински, чист и прекрасен стих!
    Поздравления Руми!
  • Много хубаво си го написала , Руми !
    "Не падат духом, себе си раздават"
    Прекрасно е !
    Много ми хареса !
    Успех ти желая !
    Лек ден !
  • Благодаря ви за тези коментари. Много се радвам, че стихът ви е провокирал. Белла, точно така е, точно така...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...