3 dic 2007, 19:59

Пълнолуние 

  Poesía » Versos blancos
870 0 0
 

Пълнолуние

 

Тази нощ луната пак ми е съюзник...

Осветява в мрака най-красивата усмивка -

твоята, докато спиш.

А аз знам, че някъде в тъмното

любимата ми твоя бенка

чака да бъде погалена.

Но, това е работа за утре.

Сега е време да се сгуша в тебе

като малко коте

и да започна да мъркам...

© Теодора Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??