Тази нощ луната пак ми е съюзник...
Осветява в мрака най-красивата усмивка -
твоята, докато спиш.
А аз знам, че някъде в тъмното
любимата ми твоя бенка
чака да бъде погалена.
Но, това е работа за утре.
Сега е време да се сгуша в тебе
като малко коте
и да започна да мъркам...
© Теодора Пенева Все права защищены