Пълнолуние
Когато мъка гърлото ми стяга
и иде ми от ярост да приплача,
и няма накъде да се избяга,
щом хърка сит в леглото ми палачът;
когато от прехапаните устни,
избликне кръв и капе по сърцето,
и мисълта за примката се спусне,
изместила и тази за небето;
когато всичко ми е отмиляло
и няма накъде да се обърна,
и толкова горчилка съм събрала,
че искам някой чужд да ме прегърне,
като крадец оградата прескачам -
с коричка хляб в калта да го открия.
Прегръщам го и вместо да заплача,
със кучето по месечина вия...
И този пес, измокрен и опърпан,
ми близва като мълния ръката!
Ридания душата ми разтърсват,
но пак намирам пътя в тъмнината.
Презират те, космати мой приятел,
че близал си ръка, която бие -
да бяха верни като теб сърцата,
какви щастливци щяхме да сме ние!
Преди да тръгна, страшно ми се иска
да грабна бяс от кучата муцуна,
със вируса в кръвта да се изкискам,
че да захапя, вместо да целуна!
и иде ми от ярост да приплача,
и няма накъде да се избяга,
щом хърка сит в леглото ми палачът;
когато от прехапаните устни,
избликне кръв и капе по сърцето,
и мисълта за примката се спусне,
изместила и тази за небето;
когато всичко ми е отмиляло
и няма накъде да се обърна,
и толкова горчилка съм събрала,
че искам някой чужд да ме прегърне,
като крадец оградата прескачам -
с коричка хляб в калта да го открия.
Прегръщам го и вместо да заплача,
със кучето по месечина вия...
И този пес, измокрен и опърпан,
ми близва като мълния ръката!
Ридания душата ми разтърсват,
но пак намирам пътя в тъмнината.
Презират те, космати мой приятел,
че близал си ръка, която бие -
да бяха верни като теб сърцата,
какви щастливци щяхме да сме ние!
Преди да тръгна, страшно ми се иска
да грабна бяс от кучата муцуна,
със вируса в кръвта да се изкискам,
че да захапя, вместо да целуна!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кети Рашева Todos los derechos reservados
