Katriona (Кети Рашева)
122 7684
Jan 4, 2008, 5:46 PM

Пълнолуние 

  Poetry » Civilian
1358 1 30
Когато мъка гърлото ми стяга
и иде ми от ярост да приплача,
и няма накъде да се избяга,
щом хърка сит в леглото ми палачът;

когато от прехапаните устни,
избликне кръв и капе по сърцето,
и мисълта за примката се спусне,
изместила и тази за небето;

когато всичко ми е отмиляло
и няма накъде да се обърна,
и толкова горчилка съм събрала,
че искам някой чужд да ме прегърне,

като крадец оградата прескачам -
с коричка хляб в калта да го открия.
Прегръщам го и вместо да заплача,
със кучето по месечина вия...

И този пес, измокрен и опърпан,
ми близва като мълния ръката!
Ридания душата ми разтърсват,
но пак намирам пътя в тъмнината.

Презират те, космати мой приятел,
че близал си ръка, която бие -
да бяха верни като теб сърцата,
какви щастливци щяхме да сме ние!

Преди да тръгна, страшно ми се иска
да грабна бяс от кучата муцуна,
със вируса в кръвта да се изкискам,
че да захапя, вместо да целуна!

© Кети Рашева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??