4 янв. 2008 г., 17:46
Пълнолуние
Когато мъка гърлото ми стяга
и иде ми от ярост да приплача,
и няма накъде да се избяга,
щом хърка сит в леглото ми палачът;
когато от прехапаните устни,
избликне кръв и капе по сърцето,
и мисълта за примката се спусне,
изместила и тази за небето;
когато всичко ми е отмиляло
и няма накъде да се обърна,
и толкова горчилка съм събрала,
че искам някой чужд да ме прегърне, ...
и иде ми от ярост да приплача,
и няма накъде да се избяга,
щом хърка сит в леглото ми палачът;
когато от прехапаните устни,
избликне кръв и капе по сърцето,
и мисълта за примката се спусне,
изместила и тази за небето;
когато всичко ми е отмиляло
и няма накъде да се обърна,
и толкова горчилка съм събрала,
че искам някой чужд да ме прегърне, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Кети Рашева Все права защищены
Предложения
-
-
По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
-
Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
-
Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
