нмг (Надежда Маринова )
245 2094
10 dic 2008, 4:32

Пълнолуние 

  Poesía » De amor
1027 0 14

             Пълнолуние

 

Очите на Луната ме поглеждат

и се усмихва кръгла и добра,

докоснала сърцето ми с надежда

със кръглата си жълта пъстрота.

 

И този кръг как силно ме привлича,

с какво, не знам, не искам и да знам,

навярно ми напомня, че обичам

и трябва и от себе си да дам.

 

И ляга в мене моята умора,

приспивам я и как ми е добре,

очите ми се реят из дворове

на утрешните мои светове.

 

И миглите ми кротко ме завиват,

омаята в душата ми расте,

а как не искам още да заспивам

преди да помечтая и за теб...

 

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??