Пълнолуние
Пълнолуние
Очите на Луната ме поглеждат
и се усмихва кръгла и добра,
докоснала сърцето ми с надежда
със кръглата си жълта пъстрота.
И този кръг как силно ме привлича,
с какво, не знам, не искам и да знам,
навярно ми напомня, че обичам
и трябва и от себе си да дам.
И ляга в мене моята умора,
приспивам я и как ми е добре,
очите ми се реят из дворове
на утрешните мои светове.
И миглите ми кротко ме завиват,
омаята в душата ми расте,
а как не искам още да заспивам
преди да помечтая и за теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
