нмг (Надежда Маринова )
245 2094
10.12.2008 г., 4:32 ч.

Пълнолуние 

  Поезия » Любовна
1020 0 14

             Пълнолуние

 

Очите на Луната ме поглеждат

и се усмихва кръгла и добра,

докоснала сърцето ми с надежда

със кръглата си жълта пъстрота.

 

И този кръг как силно ме привлича,

с какво, не знам, не искам и да знам,

навярно ми напомня, че обичам

и трябва и от себе си да дам.

 

И ляга в мене моята умора,

приспивам я и как ми е добре,

очите ми се реят из дворове

на утрешните мои светове.

 

И миглите ми кротко ме завиват,

омаята в душата ми расте,

а как не искам още да заспивам

преди да помечтая и за теб...

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??