Пълнолуние
Ненаситнице, скитнице - Пълна Луна,
пак ли в моя прозорец надничаш,
всеки път, щом в останеш в небето сама,
наранена при мене дотичаш.
Тази вечер си тъжна, самотна и пак
търсиш мене - посестрима стара,
мойта болка, спотаена в нощния мрак,
е за тебе спасителна гара!
Мила моя, какво пак ти липсва - не знам,
имаш прелестна хубост, безвремие,
ти си пълна с надежди, въздишки и блян,
ти си пълна, а просиш от мене.
Единаци пред тебе с нестихваща жар
пак разпалват божествени клади
и готови на жертва пред твоя олтар,
извисяват красиви балади!
Все към тебе се взира любовно в нощта
всяка млада душа, запленена,
може би си оставаш смутена, сама,
затова, че си толкоз студена!
Пак сърдито ме гледаш от звездния свод,
щом в зори тайни друми поемеш.
Топлината ли търсиш на моя живот?
Нея търсиш! И искаш да вземеш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ваня Иванова Todos los derechos reservados
