ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3096
Jan 2, 2010, 8:55 PM

Пълнолуние 

  Poetry » Other
669 0 16

 

Ненаситнице, скитнице - Пълна Луна,

пак ли в моя прозорец надничаш,

всеки път, щом в останеш в небето сама,

наранена при мене дотичаш.

 

Тази вечер си тъжна, самотна и пак

търсиш мене - посестрима стара,

мойта болка, спотаена в нощния мрак,

е за тебе спасителна гара!

 

Мила моя, какво пак ти липсва - не знам,

имаш прелестна хубост, безвремие,

ти си пълна с надежди, въздишки и блян,

ти си пълна, а просиш от мене.

 

Единаци пред тебе с нестихваща жар

пак разпалват божествени клади

и готови на жертва пред твоя олтар,

извисяват красиви балади!

 

Все към тебе се взира любовно в нощта

всяка млада душа, запленена,

може би си оставаш смутена, сама,

затова, че си толкоз студена!

 

Пак сърдито ме гледаш от звездния свод,

щом в зори тайни друми поемеш.

Топлината ли търсиш на моя живот?

Нея търсиш! И искаш да вземеш!

© Ваня Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??