5 jun 2006, 21:23

Пълнолуние

  Poesía
935 0 4

Под пълната луна
очите ти блестят
и мисли не една
в ума ми се въртят.


Протягам хладна длан
към твоето лице,
със поглед замечтан
обгръщам те с ръце.


Сърцето ми тупти,
а устните горят.
За миг ме водиш ти
в един различен свят.


Светът на две души,
пленени от нощта,
свят, що не се руши -
светът на любовта.

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Напълно сте прави за "хладна длан",не бях се зямисляла.Благодаря на всички за милите думи!
  • Лилия, привет!!! Приятни стихове!!! Поздрави!!!
  • Харесва ми,но се присъединявам към Здравка.Наистина прави впечатление целия този огън и изгаряща любов и една "хладна длан".Може би,не е моя работа,за което прости,но предлагам да замениш с "топла длан".Още веднъж се извинявам,ако съм прекалила.Поздрав!
  • Хубав стих!Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...