Пълнолуние
Къде си, кръгла вещице, защо
зад облаците тази нощ се криеш?
Дели ни с теб едничкото стъкло
и като вълк за блясъка ти вия.
Привикнах вечер да говоря с теб.
Звездите също слушаха трептящи.
Днес тъмнината като буца лед
е седнала на моите клепачи.
Ще поседя, дано се появиш.
Усещам напрежение и липса.
Не вярвам, че без мене ще заспиш.
Виждал съм какви ли не актриси.
Да ти разкажа искам за деня.
То, работа, какво ли да разказвам,
но само с тебе - вещице Луна,
аз всяка вечер, тихо си приказвам.
Завила си се с онзи облак - там.
Добре! Поспи и почини си днеска.
Утре пак на теб ще се отдам.
За всеки случай изгорих завесата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
