valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
26 янв. 2018 г., 14:00

Пълнолуние 

  Поэзия
371 1 2

Къде си, кръгла вещице, защо
зад облаците тази нощ се криеш?
Дели ни с теб едничкото стъкло
и като вълк за блясъка ти вия.

Привикнах вечер да говоря с теб.
Звездите също слушаха трептящи.
Днес тъмнината като буца лед
е седнала на моите клепачи.

Ще поседя, дано се появиш.
Усещам напрежение и липса.
Не вярвам, че без мене ще заспиш.
Виждал съм какви ли не актриси.

Да ти разкажа искам за деня.
То, работа, какво ли да разказвам,
но само с тебе - вещице Луна,
аз всяка вечер, тихо си приказвам.

Завила си се с онзи облак - там.
Добре! Поспи и почини си днеска.
Утре пак на теб ще се отдам.
За всеки случай изгорих завесата.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??