Пълнолуние
Къде си, кръгла вещице, защо
зад облаците тази нощ се криеш?
Дели ни с теб едничкото стъкло
и като вълк за блясъка ти вия.
Привикнах вечер да говоря с теб.
Звездите също слушаха трептящи.
Днес тъмнината като буца лед
е седнала на моите клепачи.
Ще поседя, дано се появиш.
Усещам напрежение и липса.
Не вярвам, че без мене ще заспиш.
Виждал съм какви ли не актриси.
Да ти разкажа искам за деня.
То, работа, какво ли да разказвам,
но само с тебе - вещице Луна,
аз всяка вечер, тихо си приказвам.
Завила си се с онзи облак - там.
Добре! Поспи и почини си днеска.
Утре пак на теб ще се отдам.
За всеки случай изгорих завесата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
