Пълнолуние

Вдишай ме… сладостно… пълно

усети ароматът на диви цветя

потопи ме в магичност бездънна

разлудей ме, не щади любовта

Помълчи, нека бъдем  мигът

с всеки трепет на  живителна струя,

пеперуден танц на телата във такт

предвещаващ  най-нежната буря

Аз, ли съм твоето  тяло и плът

Ти, ли дъхът ми с твоят допълваш

и се ражда  през нищото път

който всемирът докрай преизпълва

От вълните на страст прекипяла

лава плъзва, разпалва подред

Плод пре-сочен, жена разцъфтяла

Момък плах, в жадност кален

А в недрата ни... сокове зреят

А в кръвта ни... код прежаднял

клетчица с тиха премъдрост лелеят

претворяват  божественост в дар.

Вдишай ме, аз отдавна съм твоя

Любовта ни… филиз на  дива лоза

На небето луна в млечност  узряла

спуска  сребърна нишка към наш,те тела.