Пълзящите хора
Пълзящите хора ги има навред.
Те нямат проблеми, но имат късмет.
Пълзящите хора не се разпознават.
Те нито си взимат, нито си дават.
Пълзящите хора дори да грешат,
поука не вземат, а твърдо мълчат.
Пълзящите хора от себе си бягат.
Те легнали ходят, а прави си лягат.
Пълзящите хора са пречка жестока.
Краят не спазва на началото срока.
Пълзящите хора добре се вкопават,
но готови подмоли не щат да признават.
Пълзящите хора са с остри уши,
не вярват във истини, вярват в лъжи.
Пълзящите хора са много на брой.
Изправен - предател, пълзящ си герой.
Пълзящите хора не виждат небе.
Земята е майка, пръста е сърце.
От пълзящите хора ти се пази.
Крещят мълчаливо, болят със очи.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чудесен стих! Малко са тези, които имат смелостта да стърчат! Поздравления!!!
-
Разпознават се, Вальо, трябва просто да погледнеш в очите им - пълзи празнота!
Поздрави! -
КАКТО ВИНАГИ- НА ВИСОТА!ПОЗДРАВЛЕНИЕ ЗА ПОЗИЦИЯТА.
ПИТАТ ТЕ -ЗАЩО НЯМА КОМЕНТАРИ!? АМИ ЗАЩОТО СА ЗАЕТИ ДА СЕ САМОИЗЯЖДАТ ОТ ЗЛОБА. ТУК В САЙТА НЕ СЕ ЧЕТЕ ЛИТЕРАТУРА,А СЕ ЗАНИМАВАТ С ДРЕБНИ ЕЖБИ
ПОМЕЖДУ СИ.ТОЛКОВА Е ЖАЛКО!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ,ВАЛЕНТИНЕ! -
Стихът ти много ми харесва, Вальо-не е от тези, дето ти се иска никога да не си ги срещал..., а от тези, с които не ти се разделя. Сполай ти!
-
Чудесна гражданска позиция, чудесен стих! Както винаги!
Но защо такова голямо мълчание... нито един коментар... Пълзящите хора...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
пълзящите хора болят със очи...
сърдечни поздрави, Вале.