Jun 16, 2010, 8:20 PM

Пълзящите хора

  Poetry
1.7K 0 5

Пълзящите хора ги има навред.
Те нямат проблеми, но имат късмет.

Пълзящите хора не се разпознават.
Те нито си взимат, нито си дават.

Пълзящите хора дори да грешат,
поука не вземат, а твърдо мълчат.

Пълзящите хора от себе си бягат.
Те легнали ходят, а прави си лягат.

Пълзящите хора са пречка жестока.
Краят не спазва на началото срока.

Пълзящите хора добре се вкопават,
но готови подмоли не щат да признават.

Пълзящите хора са с остри уши,
не вярват във истини, вярват в лъжи.

Пълзящите хора са много на брой.
Изправен - предател, пълзящ си герой.

Пълзящите хора не виждат небе.
Земята е майка, пръста е сърце.

От пълзящите хора ти се пази.
Крещят мълчаливо, болят със очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • точно...как си ги описал само...
    пълзящите хора болят със очи...
    сърдечни поздрави, Вале.
  • Разпознават се, Вальо, трябва просто да погледнеш в очите им - пълзи празнота!
    Поздрави!
  • КАКТО ВИНАГИ- НА ВИСОТА!ПОЗДРАВЛЕНИЕ ЗА ПОЗИЦИЯТА.

    ПИТАТ ТЕ -ЗАЩО НЯМА КОМЕНТАРИ!? АМИ ЗАЩОТО СА ЗАЕТИ ДА СЕ САМОИЗЯЖДАТ ОТ ЗЛОБА. ТУК В САЙТА НЕ СЕ ЧЕТЕ ЛИТЕРАТУРА,А СЕ ЗАНИМАВАТ С ДРЕБНИ ЕЖБИ
    ПОМЕЖДУ СИ.ТОЛКОВА Е ЖАЛКО!

    ПОЗДРАВЛЕНИЯ,ВАЛЕНТИНЕ!
  • Стихът ти много ми харесва, Вальо-не е от тези, дето ти се иска никога да не си ги срещал..., а от тези, с които не ти се разделя. Сполай ти!
  • Чудесна гражданска позиция, чудесен стих! Както винаги!
    Но защо такова голямо мълчание... нито един коментар... Пълзящите хора...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...