Първата любов бе за мене ти,
Когато те погледнах,
с нещо ме плени,
чар ли бе това или нещо по-така?
За мене беше батко,
а аз за теб-детенце сладко.
Но как ли стана това,
нима ме прободе стрела,
изведнъж пламна любвта,
и детето стана жена.
Красотата ти потайна,
за мен беше уникална.
И усмивката чаровна,
за никой друг достойна.
С теб изпитах красота,
с теб изпитах любовта,
с теб изпитах и страстта.
Но живота показа рога,
и ни изигра коварна шега,
но така става често в любовта...
© Гери Лазарова Todos los derechos reservados