23 mar 2012, 20:04

Първа пролет

  Poesía » Civil
639 0 1

Първа пролет

 

Синьо, дълбоко е небето.

Пролетно слънце сияй.

Ражда живот земята.

Добруджански вятър играй.

 

Белият килим стопи се.

Вън бяга щастливо дете.

Тайнство шета из гората.

Кокиче наболо е - расте.

 

И кукувица близо припява.

Трактор пее в полето.

Сърца влюбени трепват.

Звезда си търсят в небето.

 

В тези дни на чудна омая

грее усмивка, надежда, добро.

Рибари мрежи преплитат.

Пролетта лизва всяко дърво.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пепи, защо не опиташ да напишеш същото като разказ? Мисля, че ще се получи по-добре.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...