Mar 23, 2012, 8:04 PM

Първа пролет

  Poetry » Civic
642 0 1

Първа пролет

 

Синьо, дълбоко е небето.

Пролетно слънце сияй.

Ражда живот земята.

Добруджански вятър играй.

 

Белият килим стопи се.

Вън бяга щастливо дете.

Тайнство шета из гората.

Кокиче наболо е - расте.

 

И кукувица близо припява.

Трактор пее в полето.

Сърца влюбени трепват.

Звезда си търсят в небето.

 

В тези дни на чудна омая

грее усмивка, надежда, добро.

Рибари мрежи преплитат.

Пролетта лизва всяко дърво.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пепи, защо не опиташ да напишеш същото като разказ? Мисля, че ще се получи по-добре.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...