Mar 23, 2012, 8:04 PM

Първа пролет

  Poetry » Civic
643 0 1

Първа пролет

 

Синьо, дълбоко е небето.

Пролетно слънце сияй.

Ражда живот земята.

Добруджански вятър играй.

 

Белият килим стопи се.

Вън бяга щастливо дете.

Тайнство шета из гората.

Кокиче наболо е - расте.

 

И кукувица близо припява.

Трактор пее в полето.

Сърца влюбени трепват.

Звезда си търсят в небето.

 

В тези дни на чудна омая

грее усмивка, надежда, добро.

Рибари мрежи преплитат.

Пролетта лизва всяко дърво.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пепи, защо не опиташ да напишеш същото като разказ? Мисля, че ще се получи по-добре.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...