6 abr 2007, 12:20

Първата целувка

  Poesía
1.2K 0 6
  Дъхът ми спря при първата целувка.

Телата ни без глас разбраха, че се искат.

Душата ми е наранена струна от счупена китара,

на която можеш само ти да свириш...

 


Не зная път до твоето сърце

без тъпа, грозна болка.

А искам с тебе да се слея

като айсберг, разкъсващ твоя нежен кораб.

 


Кроткият ти поглед на сърна

превърна ме във пленник на страстта!

Сърцето ми безплътна, огнена жарава,

кървящо в 13-ти кръг на небитието се стопява.

 


Не съм събрал достатъчно сълзи,

за да заплача от любов.

А иска ми се с тебе да летим,

като два гълъба под нацъфтели ябълкови клони!...

 


Зелени, пясъчни вълни

прегръщат те и те обливат.

Един неземен лунен спомен,

във който ти си пламенна, искряща и игрива.

 


Гласът ти ме омая с твоя искрен,

неподправен, нежен зов!...

Разплакана... свенлива... сега те искам,

моя нежна, плачеща Любов!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиан Владимиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...