6 abr 2007, 12:20

Първата целувка

  Poesía
1.2K 0 6
  Дъхът ми спря при първата целувка.

Телата ни без глас разбраха, че се искат.

Душата ми е наранена струна от счупена китара,

на която можеш само ти да свириш...

 


Не зная път до твоето сърце

без тъпа, грозна болка.

А искам с тебе да се слея

като айсберг, разкъсващ твоя нежен кораб.

 


Кроткият ти поглед на сърна

превърна ме във пленник на страстта!

Сърцето ми безплътна, огнена жарава,

кървящо в 13-ти кръг на небитието се стопява.

 


Не съм събрал достатъчно сълзи,

за да заплача от любов.

А иска ми се с тебе да летим,

като два гълъба под нацъфтели ябълкови клони!...

 


Зелени, пясъчни вълни

прегръщат те и те обливат.

Един неземен лунен спомен,

във който ти си пламенна, искряща и игрива.

 


Гласът ти ме омая с твоя искрен,

неподправен, нежен зов!...

Разплакана... свенлива... сега те искам,

моя нежна, плачеща Любов!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиан Владимиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...