6 abr 2007, 12:20

Първата целувка

  Poesía
1.2K 0 6
  Дъхът ми спря при първата целувка.

Телата ни без глас разбраха, че се искат.

Душата ми е наранена струна от счупена китара,

на която можеш само ти да свириш...

 


Не зная път до твоето сърце

без тъпа, грозна болка.

А искам с тебе да се слея

като айсберг, разкъсващ твоя нежен кораб.

 


Кроткият ти поглед на сърна

превърна ме във пленник на страстта!

Сърцето ми безплътна, огнена жарава,

кървящо в 13-ти кръг на небитието се стопява.

 


Не съм събрал достатъчно сълзи,

за да заплача от любов.

А иска ми се с тебе да летим,

като два гълъба под нацъфтели ябълкови клони!...

 


Зелени, пясъчни вълни

прегръщат те и те обливат.

Един неземен лунен спомен,

във който ти си пламенна, искряща и игрива.

 


Гласът ти ме омая с твоя искрен,

неподправен, нежен зов!...

Разплакана... свенлива... сега те искам,

моя нежна, плачеща Любов!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиан Владимиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...