6.04.2007 г., 12:20 ч.

Първата целувка 

  Поезия
957 0 6
 
Дъхът ми спря при първата целувка.

Телата ни без глас разбраха, че се искат.

Душата ми е наранена струна от счупена китара,

на която можеш само ти да свириш...

 


Не зная път до твоето сърце

без тъпа, грозна болка.

А искам с тебе да се слея

като айсберг, разкъсващ твоя нежен кораб.

 


Кроткият ти поглед на сърна

превърна ме във пленник на страстта!

Сърцето ми безплътна, огнена жарава,

кървящо в 13-ти кръг на небитието се стопява.

 


Не съм събрал достатъчно сълзи,

за да заплача от любов.

А иска ми се с тебе да летим,

като два гълъба под нацъфтели ябълкови клони!...

 


Зелени, пясъчни вълни

прегръщат те и те обливат.

Един неземен лунен спомен,

във който ти си пламенна, искряща и игрива.

 


Гласът ти ме омая с твоя искрен,

неподправен, нежен зов!...

Разплакана... свенлива... сега те искам,

моя нежна, плачеща Любов!!!

© Юлиан Владимиров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??