Първата целувка
Телата ни без глас разбраха, че се искат.
Душата ми е наранена струна от счупена китара,
на която можеш само ти да свириш...
Не зная път до твоето сърце
без тъпа, грозна болка.
А искам с тебе да се слея
като айсберг, разкъсващ твоя нежен кораб.
Кроткият ти поглед на сърна
превърна ме във пленник на страстта!
Сърцето ми безплътна, огнена жарава,
кървящо в 13-ти кръг на небитието се стопява.
Не съм събрал достатъчно сълзи,
за да заплача от любов.
А иска ми се с тебе да летим,
като два гълъба под нацъфтели ябълкови клони!...
Зелени, пясъчни вълни
прегръщат те и те обливат.
Един неземен лунен спомен,
във който ти си пламенна, искряща и игрива.
Гласът ти ме омая с твоя искрен,
неподправен, нежен зов!...
Разплакана... свенлива... сега те искам,
моя нежна, плачеща Любов!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиан Владимиров Всички права запазени
